* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
до девет сина левенти
десети Гьорги Грозника
него ми мама не щяла:
- Махни се, Гьорги, от тука
да не ми грозиш дворове,
деветте сина левенти!
Гьорги се жално нажали
и на майка си продума:
- Къде бе, мале, да ида
като съм малък и глупав,
нийде пътища не зная,
пътища, мале, друмища!
- В пусто горе да идеш
дано те мечки изядат!
Гьорги си мале думаше:
- Я ми дай, мале, я ми дай,
дрехите прани, непрани,
друхите и яморлука;
аз от тук като изляза,
черната чума да влезе;
да мори чума, да тръшка
деветтях сина левенти,
за мене каил да станеш!
Че се от бога смилило -
кога Гьорги излязъл,
черната чума е влязла,
черната чума изтръшка
деветте сина левенти.
Ходил е Гьорги, скитал е
цели ми девет години,
девет хиляди спечелил
и хиляда вакли овчици.
На десетата година
Гьорги се в село завръща,
на техните порти отива,
похлопва Гьорги, повиква:
"Има ли някой в таз къща?"
Майка му излягва насреща
и той я пита, разпитва:
- Бабо ле, стара бабо ле,
има ли конак за мене,
за мене и за овцете,
таз нощ у вас да нощувам?
Негова стара майчица,
викнала и заплакала:
- Има, как да няма за теб,
за тебе и за овците.
Аз имах дор девет сина,
девет сина левенти,
десети - Гьорги грозника;
и той от тук кат излезе,
черната чува тук влезе;
че мори чума, че тръшка
деветтях сина левенти.
Десети сина грозника,
като от тука излезе,
не се вече обади,
нито се в село завръща,
нито си тука дохожда.
- Ако видиш Гьорги Грозника
ще ли мож да го познаеш?
Тогаз стара майка рекла:
- Как няма да го позная!?
- Че аз съм Гьорги грозника,
дето го него не щеше,
а и за него каил не стана...
Майка се твърля към Гьорги,
жива сина си прегръща,
мъртва го е пуснала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010