* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозника.
Майка на Георги думаше:
- Махай се, Георги, оттука,
да ми родата не грозиш,
да ми двори не грозиш,
да ми синовете не грозиш,
да ти не пускам загари,
месата ще ти разкъсат,
дрехите ще ти разнесат.
Георги на майка думаше:
- Мамо ле, мила майчице,
къде да идем, мамо ле,
като съм още мъничък,
мъничък, още глупав?
Георги в село отива,
дружина тръгват, отиват,
за богата Добруджа отиват.
Георги вкъщи отива
и на майка си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрехите,
дрехите неопраните,
дрехите незакърпени.
Георги с дружина заминал,
като от двора излезнал,
чумата веднага влезнала,
та й синовете измори,
синове, още снахите
и нойни девет унуци,
и тя е сама останала,
и се е за Георги питала.
Слугувал Георги, друговал,
цели ми двадесет години,
тамо е Георги спечелил,
спечелил стада овньове
и много врани коня.
Тогава се на Георги примъчняло,
в тяхната къща отишъл,
в двори майка му седяла.
Георги на майка думаше:
- Добър ден, стара бабичко,
има ли къде да пренощувам
с моите стада овньове
и моите врани коня?
- Има, синко, какво да няма,
аз имах девет мили сина
и десети - Георги Грозника.
Аз си Георги изпъдих;
като Георги из двора излезна,
чумата веднага влезна,
та ми синовете измори,
синовете, още снахите.
А Георги на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
ази съм Георги Грозника,
дето ме, мамо, изпъди!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012