* * *

Георги Грозника

Имала е майка, имала
дор девет сина левенти,
десети Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, оттука
да не ни грозиш дворите
и девет сина левенти.
Георги мама си думаше:
- Къде да ида, майко бе,
като съм малък, хем глупав,
пътища още не зная?
Майка на Георги думаше:
- В пусти гори да идеш,
да те зверове изядат,
назад да се не връщаш!
Георги майка си думаше:
- Я ми дай, майко, ямурлучето,
аз ще си от двори изляза...
Наметна Георги, заплака,
люто майка си прокълна:
- Да даде Господ, майко бе,
аз като от двори изляза,
черната чума да дойде,
да ти синове измори,
самичка, майко, да останеш
и за мен каил да станеш!
Че тръгна Георги, замина,
в равна Добруджа застана,
тамо се овчар пристави.
Слугува Георги, робува,
цели ми девет години.
Много е пари спечелил
и двеста вакли агнета.
Нали му майка домъчня,
та си се Георги повръща,
през тяхно село минава,
майка му стои на порти.
Георги бабичко думаше:
- Има ли място за мене
и за мойте вакли агнета?
Бабичка дума пътниче:
- Ази имам място широко
и за хиляда вакли овнета.
И аз имах девет синове,
десетият - Георги Грозния,
ази от двори изпъдих.
Като си Георги излезе,
чумата в двори навлези,
та ми синове измори,
самичка, синко, останах...
Тогаз се Георги обади:
- Ази съм, майко, Георги Грозния,
нал знаеш, майко, нал знаеш,
брат брата да намрази,
майка сина си да изпъди
и Господ каил не става!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010