|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала е мама, имала е
дор девет сина левенти.
Десети Георги грозника,
мама на Георги думаше:
- Георги ле, грозен грознико,
вземи си, синко, дрешката
дрешката, сине, тояжката,
че във гората да идеш
дано те зверове разкъсат,
да ми къщата не грозиш.
Със девет сина левенти,
със девет бели невести
и девет мъжки дечица.
Че взима Георги дрешката,
дрешката още тояжката,
че тръгна Георги да иде
в тази гора зелена.
Този ми Георги грозника,
кога от двори излизаше,
той се на Богу помоли:
- Боже ле, мили Боже ле,
аз като от двори изляза,
черната чума да влезе,
да мори чума, да троши
дор девет сина левенти
и девет бели невести,
и девет мъжки рожбици,
сама да остане, Боже ле,
моята стара майчица,
че тя каил за мене да стане.
Де стоя Господ да слуша,
свети Рахангел да пише.
Георги от двори излезе
черната чума влезе,
че мори чума, че троши
дор девет сина левенти
и девет бели невести,
и девет мъжки рожбици.
Само е жива останала
георгева стара майчица.
Той като от двора излезе,
че вървя Георги, че вървя
цяла ми една неделя,
не стигна гората зелена,
най стигна града голяма,
че стана Георги бакалче,
бакалче Георги, търговче.
Бели си пари натрупа,
че тръгна Георги в селата,
търговия Георги да прави,
в тяхното село отиде.
Край техни порти помина
негова стара майчица
тя си на порти стоше
и на търговче думаше:
- Ти като имаш търговче
всякаква стока различна,
имаш ли си отрова
на мене да я продадеш,
аз да се търговче отровя.
Мене ме Господ наказа,
сама ме Господ остави
дето си сина изпъдих,
сина си Георги грозника.
Търговче дума продума:
- Мамо ле, стара майчице
не ме ли мамо познаваш,
аз съм си Георги грозника.
Мама си Георги прегърна,
жива го мама прегърна,
мъртва го мама пуснала.
Сърнево, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|