|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала мама шестина сина
и шест снашици, и шест унуки,
най-малкия бе сиромах Герги.
Отговаряше Гергева мама:
- Ой ми те тебе, сиромах Герги,
иди се не виж от къщата ми,
мене ми стигат шестина сина
и шест снашици, и шест унуки;
не ми засрамяй шестима сина
и шест снашици, и шест унуки!
Че се разсърди сиромах Герги,
че се разсърди, че се възлюти;
люто кълнеше своята мама:
- Да даде Господ, стара майно ле,
аз кат' изляза, чума да влезе,
да ти умори шестина сина
и шест снашици, и шест унуки,
сама да встанеш, с четри дувара.
Както я покле сиромах Герги,
тъй ми е, холам, клетва стигнала.
Че направи железни цървули,
че й тръгнала от село на село
да си търси сиромах Гергя.
Търсила го и го намерила.
Отговаряше Гергюва мама:
- Ой ми те тебе, сино ле Герги,
хайде си, синко, да си идеме,
че ми измряха шестина сина
и шест снашици, и шест унуки...
Разградско (Бончев, № 15; =БНТ 4, с. 325 - "Чума и сиромах
Георги").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|