* * *

Георги Грозника

Хранила мама, гледала,
до девет сина левенти,
десетият Георги най-грозен,
майка на Георгя дъмаше:
- Махни се, сине, от тука,
да не ми грозиш дворове
и деветте сина хубави.
- Къде да ида, мамо ле,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная?
Мама на Георгя думаше:
- В пусти гори да идеш
зверовете да те изядат!
Заплака Георги и тръгна,
и на майка си думаше:
- Да даде Господ, мамо ле,
аз като от двори изляза
чумата в двори да влезе,
да мори чума, да тръшка,
сам самичка да останеш,
и за мен каил да станеш!
Ходил е Георги, скитал е.
Много години минаха
много е пари спечелил
и цяло стадо с овце.
Ходил е Георги, скитал е
и пак за майка си помисли,
и се назад завърна
с цялото си имане.
Когато до дома отиде,
майка му седи на пътя.
Георги бабичка думаше:
- Има ли място за мене,
тази нощ у вас да пренощувам
и за моето стадо голямо?
Бабичка Георгя думаше:
- Място има широко,
място опустяло,
аз съм, синко, самичка,
имах си син Георги,
и аз си го изпъдих...
Тогава си Георги заплака
и си майка прегърна,
и на майка си думаше:
- Аз съм твоя син Георги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010