* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала,
дор девет сина хубави,
десети Георги грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
да не ми грозиш дворите,
дворите и къщата.
Георги на мама думаше:
- Като съм малък и глупав
и пътищата не зная
какво ще правя?
Я ми, мамо, събери дрешките,
дрешките и ямурлука.
Като излезе от къщи,
Георги на майка си думаше:
- А като от тука изляза
черната чума да влезе,
да мори чума, да тръшка
дор твоите девет синове
и за мене каил да станеш.
Георги от къщи излезе,
черната чума е влязла.
Морила чума, тръшкала,
дор девет синове хубави.
Ходил е Георги, скитал е,
от село, на село
много си пари спечелил,
голямо си стадо купил
и се назад върнал.
Минал край техните порти,
майка му на порти стоеше,
и черна вълна предеше.
Георги на майка си думаше:
- Добър ден, бабо,
има ли място за мене
и за моите вакли онети?
- Имал, пътнико, има,
има място за тебе
и твоите вакли онети.
И влезе Георги в къщи,
майка си пита, разпитва
и пред нея се разкрива:
- Аз не съм, майко, овчарин
аз съм Георги грозника,
твоя син, майко, десети.
Тогава се майка разплака,
сина си Георги прегърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010