* * *

Георги Грозника

Имала мама, ималa,
имала девет сина,
десети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Георге ле, грозен омразен,
махни сем, Георге, от тука,
да ми не грозиш дворите.
Георги мама си думаше:
- Майчице мила, рождена,
като ме пъдиш от тука,
къде да отида, майчице,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная.
Мама на Георги пак дума:
- Я върви, Георге, къде щеш,
само се махни от тука.
На Георги много му домъчна,
Той на майка си продума:
- Майчице мила, рождена,
я ми дай, майко, дрехите,
дрехите, майко, праните.
Майка му дрехи подава,
Георги дрехите поема
И на майка си думаше:
- Майчице мила, рождена,
като от тука изляза,
черната чума да влезе,
девет сина да умори,
Сама саминка да останеш,
каил за мене да станеш.
Че оди Георги, че скита,
цели ми девет години,
и пак се назад повърна,
през тяхно село минава,
и се на порти позапре,
на бащината си къща,
из ключова дупка погледна,
майка му сама останала
и си на двор седеше,
дребни сълзи ронеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010