* * *

Георги Грозника

Ималай, мама, имала
дор девет сина левенти,
десети й - Гьорги Грозния,
грозния и умразният.
Гьоргева мама думаши:
- Гьорге ле, мама, Гьорге ле,
махни се, Гьорге, от двори
да ми ни грозиш синовте -
дор девет сина левенти
и девет булки хубави,
и девет мъжки рожбици
със девет златни люлчици!
Гьорги мама си продума:
- Майчице, стара майчице,
къде ма, майко, изпъждаш,
като съм малък и глупав
пътища, майко, ни зная
пътища, царски друмища?
Майка му Гьорги не гледа:
- Махни се, Гьорге, от тука!
Че му дрехите събрала
и ги през порти изхвърли.
Гьорги си дрехи събира
събира дрехи и плаче
и си към двори погледна,
и на майка си продума:
- Майчице, стара майчице,
когато от двори изляза
чумата черна да влезе,
да тръшка, майко, да блъска,
до йедин, майко, да изблъсни
дор девет сина левенти,
дор девет булки хубави
и девет мъжки рожбици
у девет златни люлчици!
Самичка, майко, да останеш,
За мене, майко, да плачеш!
И тръгна Гьорги, заплака...
През девет села той мина
в десето ратай се хвана,
спечели пари безбройни -
купи си стадо безчетно.
На ум му доде за майка,
че си стадото подбра
и се назад повърна;
в тяхното село отиде,
до техни двори той поспре,
майка му на път седеше,
който по пътя минеше,
се го за Гьорги питаше,
попита и овчарина:
- Не съм го, бабо, аз чувал,
нито съм, бабо, го виждал,
таз вечер място ще има ли,
у вази, бабо, да преспя,
за мене, бабо, и за стадото?
- Ще има, баба, ще има
за тебе и за стадото,
аз нямам нигде никого -
имах си девет синове
и девет булки хубави
и девет мъжки рожбици
със девет златни люлчици,
десетий - Гьорги Грозния,
грозния и умразния!
Аз си Гьорги намразих
и го от двори пропъдих,
а той ме мене прокълна:
"Когато от двори изляза,
чумата черна да влезе
да тръшка, майко, да блъска,
сичку до йедно да изтръшка,
самичка, майко, да останеш,
за мене каил да станеш!"
Търся го Гьорги, няма го!
И жално баба плачеше.
Овчар си баба прибира
и си във двори отиват
овците в сая запират;
овчаря си вкъщи заведе,
заведе и го нагости
каквото баба имала,
в топъл го ател завила
и на овчаря казала:
- Сутринта като станеме,
пиленце ша ти заколям,
хубаво да та нагостя -
много на Гьорги приличаш.
Гьорги си нищо ни каза
цяла е вечер той ни спал
и все за майка мислеше,
мислеше, Гьорги, плачеше,
как на майка си да каже,
че той е Гьорги Грозния,
грозния и умразния ...
Най-после Гьорги намисли
без да се на майка обади
да стане рано сутринта
стадото да си изкара
от майка си да избяга ...
Намислил Гьорги, стори го!
Баба сутринта станала
пиленце тя е заклала
цяло го е сварила
и си на Гьорги потърси
само атела намери.
Тогаз я е баба разбрала,
че тоз е Гьорги Грозния,
грозния и умразния.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.