|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала майка, имала,
дор девет сина левента,
десети - Георги Грозния.
Майка си Георги намрази,
намрази, та го прокуди:
- Махни се, Георге, от тука,
да не ми грозиш дворите,
деветтях сина левента,
техните булки невести
и техните дребни дечица!
Георги майка си попита:
- Къде бе, мамо, да ида
като съм още мъничък,
не зная, майко, пътища!
Майка на Георги думаше:
- В пусти гори да идеш,
зверове да те разкъсат!
Збери ми, майко, дрехите,
от тука, майко, да изляза.
Заплакал Георги и тръгнал
и люто върло кълнеше:
- Да даде Господ, майно ле,
от двори като изляза,
чумата в двори да влезе,
да мори чума, да гори
деветмина левенти
и техните булки невести
и техните дребни дечица!
Самичка, майко, да останеш,
за мене каил да станеш,
да станеш, майко, да думаш:
"Де да е Георги, да дойде!"
Георги от село излиза,
той се с другари събира,
отива долу в Добруджа,
в Добруджа, в село Козлуджа.
Там се е Георги зафанал
девет години ратайче,
спечели девет хиляди,
закупил девет сувата,
купи си конче хранено,
купи си дрехи чолашки.
Че се Георги наумил
в родно село да иде,
да види двори бащини
и своята стара майка,
дето го малък прокуди.
Решава Георги и тръгва,
във родно село пристига,
там си сувата завърта
пред бащини си дворове
и на порти почука.
Излезе стара бабичка,
Георгиевата стара майчица.
Георги бабичка продума:
- Добър вечер, бабичко,
има ли място за мене,
за мойто конче хранено,
за мойте девет сувата.
Бабичка Георги думаше:
- За тебе място ще има
и за твойто конче хранено
и за твойте девет сувата.
Аз имах сина дор девет,
десетия - Георги Грозния;
аз си Георги намразих,
намразих и го прокудих.
Георги от двора излезе
и чумата в двори влезе -
че гори чума, че мори
деветтях сина левента
и техните булки невести
и техните дребни дечица.
Сама ме мене остави
за Георги каил останах -
де го Георги да дойде...
Павел, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|