* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
дор девет сина левенти
десети - Георги Грозния,
грозния Георги, омразния.
Мама на Георги думаше:
- Стани Георги, махни са
да не ми грозиш дворито,
дворито още къщата.
Георги на мама думаше:
- Къде ма мамо да ида,
като съм още малък,
ни пътища мамо зная,
ни хляб мога да си изкарам?
Мама на Георги пак дума:
- Махни са Георги от тука,
неща та Георги неща та!
Георги са на майка помоли:
- Почакай дорде петли пеят и повторят.
Тогаз са Георги облече,
облеча са и излезе.
Майка му след него излезе,
от земя камък вземала,
земала и го проклела:
- Кога са върне тоз камък,
тогаз да са върнеш и ти!
И си Георги замина.
Черната чума улягла,
тръшкала и морила.
Сама й мама му остала,
и за Георги каил станала.
Георги стоял девет години и половина,
голямо имане спечелил
и са назад повърнал.
На техни порти отишъл
и на портите почукал.
Мама му излязла и го питала:
- Какво те носи по туй време?
- Има ли конак да пренощувам?
Тя му отговорила, че къщи големи
двори широки, ама хора измрели.
Едного сина Георги имала
и за него каил станала.
Тогаз и са Георги обади.
- Аз съм майко твоя син.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.