* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
до девет сина левента
и десети - Георги Грозния.
Че ги майка им погоди,
погоди, още ожени,
остана Георги Грозния.
Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
дворове да ми не грозиш
и тия къщи палат,и
и тия хубави снахи,
и тия дребни внуци.
Махни се Георги от тука,
в пусти гори да идеш,
зверове да те разкъсат,
тука да се не връщаш!
На Георги хатър остана,
па на майка си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрехите,
дрехите непраните,
от тука да изляза,
в пусти гори да ида,
зверове да ме разкъсат,
назад да се не връщам.
Заплака Георги, излезе,
и си на майка продума:
- Сбогом, майко, прощавай,
аз като от тука изляза,
черната чума в къщи да влезе,
да ти умори, мамо ле,
до девет сина левента
и техни мили невести,
и техни дребни дечица.
Ти сама, мамо, да останеш,
за мене да се досетиш!
Излезе Георги, обиде
вси села и вси градове,
че седя Георги, седя девет години,
спечели Георги тежко имане,
петстотин златно, овчици.
На Георги жалба станало
и си за дома замисли,
и си сиво стадо помами,
и па се дома завърна.
Кога си Георги в село влезе,
покрай тях си замина,
майка му на порта седеше,
ама си Георги не познала.
Дворове й пусти опустели
и къщи, и палати.
Георги си майка думаше:
- Бабо ле, стара бабице,
има ли конак у вас,
за мене и за стадото,
тука да пренощувам?
Баба на Георги думаше:
- Имаме, чедо, имаме
и за тебе, и за стадото.
Аз имах, баби, аз имах
до девет сина левента
и девет мили снахи,
и техни дребни дечица,
десети Георги имах - грозния.
Той като от тука излезе
и жално милно заплака,
и си мене люто прокле:
"От как аз от тука изляза,
чумата в двори да влезе!"
Чумата в двори влезна,
та ми синовете умори
и тия мили снахи,
и техни дребни дечица.
Къде Георги отиде, ей девет години,
аз съм си сама-самичка,
всичко е опустяло, и къщи, и дворове...
Георги си майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
аз съм Георги Грозния,
дето ме, мамо, изгони,
изгони, мамо, изпъди.
Мен ме зверове не изядоха,
ами спечелих тежко имане
за тия девет години.
Отвори чемшир порти,
та вкара сивото стадо.
Живи са се прегърнали,
смъртта ги раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012