* * *

Георги Грозника

Има ла е, мама, имала е,
дор девет сина левента,
десети - Георги грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да не ми грозиш децата.
Георги мама си думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
кат съм малък и глупав,
кат пътища не зная?
Мамо му дрешки събира
и ги през плет изхвърля.
Георги си дрешки събира,
мама си люто проклина:
- Майно льо, стара майно льо,
аз от тук кат изляза
черната чума да влезе
синове да ти измори
и девет снахи избрани.
Девет внуци да останат.
Едното като приспиваш,
другото да се събужда,
че и те, мамо, да измрът,
самичка, мамо, да останеш,
за мене каил да станеш!
Че тогаз, мамо, да идеш,
долу, в долната махала,
при Пенча, при налбантина.
Пенчо да ти изкове,
Пенчо да ти излее,
едни цървули железни,
и една тояга желязна.
С цървули да се обуеш,
с тояга да се подпираш,
от село на село да ходиш,
Георги грозника да търсиш!
Да ходиш, мамо, да скиташ,
дор се цървули изтрият,
дор се тояга притрие...
Тогаз Георги да намериш!
Както я й Георги проклинал,
тъй я й клетва стигнала.
Самичка майка му останала,
железни цървули обула,
с желязна се е тояга подпряла.
Тръгнала й Георги да търси,
по села и по градове.
Колко й майка му ходила,
цървулите са се изтъркали,
тоягата се й изхабила.
В една света неделя
пред църквата седнала,
от всеки милост да чака,
кат си Георги излезе,
кат е видял майка си,
веднага я й познал
и се й назад стъписал.
Изчакал Георги най-подир,
бабичката разпитал:
- От де си, бабо откъде си.
Тя му всичко й разпраила...
Георги майка си думаше:
- Ела дома да те заведа,
че тук нямам какво да те даря.
Като я у дома си завел,
първо я й обул и облякъл.
Седнали, обядвали,
тогаз Георги извадил
голяма дарба да дари -
едно ми блюдо жълтици!
Тогаз на майка си дума:
- Аз съм, майко, Георги Грозния.
Жива се й у Георги хванала,
мъртва се е пуснала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010