* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
девет ми сина рождени,
десети - Гьорги Грозника.
Той като беше мъничък,
дребне го цвете обсипа,
че твърде Гьорги погрозня.
Гьоргьови братя думаха:
- Изпъди, мале, тоз Гьорги,
тоз Гьорги, мале, грозника,
девет ни братя огрози
със девет пръвни пръвнини
и девет малки рожбички.
Гьоргьова майка думаше:
- Вие си Гьорги пъдете,
не мога да го изпъдя!
Гьоргьови братя думаха:
- Пъди го, мале, изпъди;
ний като Гьорги изпъдим,
Гьорги от нас дял ще иска.
Гьоргьова майка думаше:
- Гьорге ле, я бре, грознико,
Гьорге ле, бре омразнико,
иди се махни от тука!
Девет си братя огрозил
със девет пръвни пръвнини
и девет малки рожбички.
Гьорги се много нажали,
нажали Гьорги, натъжи;
грабнал си Гьорги калпака,
нарамил Гьорги абата
и на майка си думаше:
- Подай си, мале, ръката,
халал ми стори кърмата!
Гьоргьова майка думаше:
- Аз не си давам ръката,
харам ти струвам кърмата,
иди се махни от тука!
Сред двори Гьорги отиде,
срещу слънцето застана,
той се хубаво прекръсти
и се на Бога помоли:
- Аз от тук като изляза,
черната чума да влезе,
девет братя да измете
със девет пръвни пръвнини -
девет малки да останат,
майка ми с тях да се топи,
всяка година едничко,
сетньото като зарови,
да тръгне майка да проси,
от село на село да ходи
и до мен майка да стигне!
Гьорги оттам кат' излезе,
за предно село отиде,
сред село седят селяни;
Гьорги селяни думаше:
- Добър ви ден бе, селяни,
не ви ли трябва аргатин,
селската чарда да паса?
Нали Гьорги пазарили
чардата Гьорги да пасе,
пасъл я Гьорги, пасъл я,
селяни го одобрили,
селски кмет го направили.
Даде му Господ, помогна,
голям си имот той стигна.
Гьорги оттам кат излезе,
черната чума увлезе,
девет му братя измете
с деветтях булки хубави,
девет им малки остави,
майка му с тях да се топи.
Всяка година ровила,
сетньото като зарови,
тръгна майка му да проси.
От село на село просила,
до Гьоргьово село стигнала.
Гьорги на църква отивал,
майка си на пътя срещна,
срещна я Гьорги, позна я.
Гьорги си у тях отива
и на Еленка придума:
- Котел на огън да туриш,
ще ида мама да донеса.
Отива и я донясва;
нали я Гьорги окъпа,
със бяла риза облече.
Като я Гьорги нахрани
и тогиз Гьорги й казал:
- Знаеш ли, мале, знаеш ли,
аз кат' ти исках ръката,
халал ми стори кърмата,
пък ти ми, мале, думаше:
"Харам ти струвам кърмата!"
И Гьорги си я изгледал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.