* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й,
дор девет сина лявенти,
лявенти твърдя хубаве.
Десети - Гьорги Грозния,
грозния Гьорги, умразния.
Мама на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
махни са Гьорге, от тука,
да ни ми грозиш дворито,
дворя още къщата,
дор девет сина ляветни,
лявенти твърдя хубаве.
Гьоргю на мама думаши:
- Майно льо, стара, майно льо,
Каде мар, мамо, да ида
като сйм малък и глупав
и пътища, мамо, не зная.
Мама на Гьоргя думаше:
- Да идиш, сину, да отидеш,
у пуста гора зелена
да та зверово изядат,
да са от света отърват.
Гьоргю мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
аз от тука излизам,
като от тука изляза,
черната чума да влезе,
да гори чума да гаси
дор девет сина лявенти,
дор девет снахи хубави,
самичка само да останеш,
за мене каил да останеш!
Каго са Гьоргя излязъл,
черната чума влязла,
Горила й чума, гасила -
дор девет сина лявенти
дор девет снахи хубави.
Сама мама му останала,
викнала, че заплакала:
- Гьорге ле, синко, Гьорге ле,
къде си, Гьорге да додиш?
Както ма Гьорги кълнеше
тъй съм-самичка останала
къде си Гьорги да дойдеш
при майка сину да дойдеш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.