|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала мама, имала,
дор де ми сина хубави,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги продума:
- Махай се Георги от тука,
да ми дворите не грозиш,
и девет сина хубави.
Георги майка си продума:
- Кажи ми, мамо, обади
къде да ида, майчо бе,
като съм малък и глупав,
пътища пусти не зная?
Георгива майка продума:
- В горите пусти да идеш,
зверове да те изядат,
очите ми да те не гледат.
Георги му много домъчня.
Той на майка си продума:
- Я ми дай мамо дрешките,
дрешките, ямурлучето.
Че стана Георги замина
долу ми в долу в Добруджа.
Георги като от двори излиза,
чума във двори влезнала,
морила чума тръшкала
дорде ми девет сина.
Че ми Георги ми долу замина,
долу ми долу в Добруджа.
Там се овчар спазарил,
слугувал двайсет години,
много е пари спечелил,
голямо е стадо развъдил,
че му е на ума руйнало
за негова стара майчица.
Тя е самичка останала
за Георги е каил станала.
Че тръгна Георги, стадото си подкарва,
в тяхното село пристигна,
кате дворите съгледал,
дворите буренясало, (2)
на пусте заприличало,
на порти седяла негова стара майчица,
Георги си на майка продумал:
- Бабичко ле, старо бабичко,
има ли място за мене,
за мене и за стадото
у вази да пронощувам.
- Пътниче, кално друмниче,
имаме място за тебе и за стадото.
Георгива майка продумала:
- Ази съм имала девет сина хубави,
десети - Георги Грозния;
аз съм Георги изпъдила
да ми дворите не грози
и девет сина хубави.
Като Георги из двори излезе,
чума у двори влезе,
мори чума и тръшка
дор девет ми сина хубави
и аз съм самичка останала
и за Георги каил станала.
- Бабичко стара бабичко,
аз съм Георги Грозния!
Като живи се хванали,
мъртви са се пуснали.
Николово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|