* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
до девет сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Сине ле Георги, мамини,
махни се мама от тука
да ми синове не грозиш
и девет мили снашици.
Много му Георги домъчня,
домъчня още дожаля
и си далеч забегна,
а на майка си продума:
- Като аз мале излеза,
черната чума да влезе
да ти мале измори
девет ми сина левенти
и девет мили снашици
със осем малки дечица.
Каил за мен да станеш!
Като си Георги замина,
чумата влезе та измори;
девет сина левенти,
девет мили снашици,
и осем дребни дечица.
Като си Георги замина,
голяма печалба спечели,
триста ми вакли овчици.
И си ми Георги намисли
въвкъщи да се завърне,
дворове да си обиколи.
Като покрай дома минава,
дворове в трева обрасли.
Повика Георги потропа,
майка се вътре обажда:
- Чумо ле, черна морийо,
не стига ли ти, чумо ле,
девет ми сина левенти,
девет ми мили снашици
със осем дребни дечица,
та и за мене си дошла,
за мене, да ме умориш!
Тогаз се Георги обажда:
- Мале ле, стара майчице,
аз не съм чума-мория -
аз съм твой Георги Грозния.
Че се е майка зарадвала,
бързо му врати отваря,
силно си Георги прегръща.
Живи са се хванали,
мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.