* * *

Георги Грозника

Имала е мама, имала
до девет сина рождени,
десетия - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георге, махни се
да не ми, Георге, дворето грозиш,
дворето и деветтях сина.
Георги на майка си думаше:
- Къде, мар мале, да ида
като пътища не зная,
пътища, кални друмища?
Като решил Георги да излезе
той бил на десет години.
Георги на майка си думаше:
- Аз като, майко, изляза
черната чума да влезе,
да мори, майко, и троши
и деветтях ти сина да измори
и тогава за мене каил да станеш.
Че излезе Георги от двора,
че хвана пътища незнайни,
че стигна в село, къде го никой не знае
и се в кръчма отбива
в кръчма имало хора, хора възрастни,
че се в Георги огледали.
Георги на стол седеше
и си сълзи ронеше
тогава кръчмаря казал:
- Всички хора да излязат,
че кръчмата да си измета,
че е време да затварям.
Кръчмар си Георги попита:
- Защо момче не излазяш,
че да си кръчма затварям?
Георги кръчмарю думаше:
- Кажи ми, чичко, кажи
има ли хора чираци да търсят?
Чирак да стана, храната да си изкарам,
защото съм клето сираче
без баща, още без майка.
На кръчмаря му домъчняло
като си Георги думите казал,
тогава кръчмарят казал:
- Я остани Георге при мене,
кръчмата да ми метеш,
дърва да ми цепиш.
Ах че порасти Георги, порасти
стана на трийсет години,
добър си занаят взел,
търговец той стана
и от село на село ходел
на едро добитък да прекупува
и на тяхното село отишъл.
В кръчмата влязъл и хора е
много имало и баща му бил там.
Георги баща си познал
още щом го видял,
но баща му не го познал.
Георги до баща си седнал,
баща си запитал:
- Да знаеш, дядо, къде има
подслон да пренощувам?
Дядото отговорил:
- И у дома има място, момко,
но трябва бабата да питам,
тогава ще ти кажа.
Дядото си отишъл и казал на бабата:
- Един пътник замръкнал
и няма къде да пренущува
дойдох да те питам
да го приберем ли у дома.
Баба се съгласила и го прибрали.
Като си Георги в тях влязъл
и майка си и баща си познал,
но те не го познали и той ги попитал:
- Защо сте сами дядо и бабо,
нямате ли деца?
А майка му казала:
- Десет съм сина родила
и деветтях са умрели,
десетият на десет години излезе
и не зная жив ли е или не е.
Тогаз ги Георги прегърна
и им тихо казал:
- Аз съм майко десетия,
десетия - Георги Грозния;
аз излязох да не ти двори грозя.
Тогаз дворето ти, майко,
грозно не беше, но сега е погрозняло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.