|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Чувала майка, гледала
дор девет сина левенти,
десетия - Геори Грозния.
Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
да не ми грозиш девет сина
левенти и девет снахици,
и девет мили внученца.
Георги се разплака, говори:
- Къде, мамо, да идем
като съм маничък и глупав?
- В гората иди да те изедат
люти зверове.
Тогива си Георги взе дрешките
и от портата излезнал,
и като излезнал проклел:
- Дано черната чума влезне
да ти умори деветте сина
и деветте млади снахици
и деветте мили дечица.
И тръгнал из село надоле.
Вървел - девето село стигнал,
в Козлодуй - десето спрел.
Там девет години седел,
девет хиляди пари спечелил
и деветстотин вакли овни.
А като от дом излезнал
черната чума влезнала
та изморила деветте сина
и деветте млади снахици
и деветте мили дечеца.
Майка му каил за него станала.
Тръгнал си Георги за село,
вървел и стигнал до къщи
и викал на майка си:
- Имаш ли, бабо, место
къде да преспят деветстотин вакли овни?
Майка му дума продума:
- Има, сине, има и за повече.
Като влезли вътре,
она зела да му се жали,
че имала син Георги Грозния
и си него изпъдила,
а чумата изморила
и синове и снахи,
и тя е сама останала.
Георги и дума продума:
- Мамо ле, стара мамо,
знаеш ли кога ме изпъди
и какви ми думи издума?
И си го майка познала
и признала за син и си го има.
Монтана (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|