* * *

Георги Грозника

Мама на Георги думаше:
- Забегни, Георги, прибегни,
защо сме бедни сиромаси,
да ми двори не бродиш
и деветте сина левента.
Георги на майка отвръща:
- Къде ме, мале, откарваш
като съм още мъничък,
пътища, мале, не зная,
пътища, още друмища?
Взел си Георги дрешките,
дрешките, ямурлучето.
Като от дома излезнал,
черната чума влезнала
и деветте сина уморила.
Забегнал Георги, прибегнал
у влашка земя Богданска.
Услугвал Георги, робувал
цели ми девет години.
Там ми Георги спечелил
петстотин вакли овчици
и триста малки агънца,
ала му Георги домиля,
домиля Георги, дожаля
за бащино му място
и се назад повърна,
на бащини порти похлопа.
Стара е баба излязла,
а Георги на баба думаше:
- Бабо ле, стара ле бабо,
има ли място да преспа,
за мене и за стадото,
и за трийсет млади чобани?
Баба на Георги думаше:
- Имам си, баба, имам си
място за теб и за стадо,
и за трийсет млади чобани,
че ази си някога имах
девет ми сина левента,
с девет мили снахици.
Черната чума е влязла,
та ми родата измори,
едничък Георги остана,
мама го от дома прокуди
да й не грози дворите.
Георги на майка думаше:
- Аз съм, мале, аз съм,
аз съм Георги Грозния.
Като го майка му чула,
тя се за Георги хванала
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.