* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
до девет сина близнака,
десети - Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Да станеш, Гьорге, да станеш,
да ми се махнеш от тука,
къде ми грозиш дворите,
дворите, още къщата
и деветтях сина левенти.
Че си взе Гьорги дрешките,
непрани, незакърпени,
че стана, че си замина.
Ходил ми й Гьорги, скитал ми й,
тъкмо до девет години,
спечели девет жълтици
и стадо овце си купи,
вакъл овчарин стана,
младо си булче намери,
грозно, но умно, работно
и се за него ожени
и към дома го поведе.
Гьоргева стара майчица,
тя си на порти стоеше,
едри си сълзи ронеше.
Гьорги майци си думаше:
- Бабо ле, стара бабо ле,
защо, бабо, сълзи рониш,
защо под чернило ходиш?
Де са ти, бабо, синовете,
синовете - левентите?
Гьоргева стара майчица,
тя си на Гьорги продума:
- Имах си, синко, имах си,
девет сина левенти
и десети - Гьорги Грозника.
Гьорги си, синко, прогоних,
че ми грозеше дворите
и синовете левенти.
Гьорги от къщи излезе,
черната чума тук влезе,
деветтях ми сина грабна,
мен само, пуста, остави,
с черна ма мъка измъчи,
защо си Гьорги прогоних.
Дей сега Гьорги да дойди,
майче си Гьорги да прости.
Тогаз й Гьорги продума:
- Мамо ле, стара майчице,
не ме ли, мамо, познаваш,
аз съм синът ти - грозникът.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.