* * *

Георги Грозника

Гьорги ле, Гьорги грозниче!
Имала майка, имала,
девет ми сина левенти,
и девет сна'и невенки,
и девет мажки дечица,
десето Гьорги грозниче.
Майка му вели говори:
- Гьорги ле, Гьорги грозниче,
ма'ни се Гьорги от тука,
да не ми грозеш дворове,
да не ми грубеш синове
и девет снаи невенки,
и девет мажки дечица!
Гьорги й вели говори:
- Мале ле, стара майчице,
кад кю, мале, да ида,
като сам йоще малечок
и патешките не зная?
Майка му вели говори:
- Иди си, Гьорги, у гора,
зверове да те изедат,
зверове йоще врагове.
Гьорги й вели говори:
- Збери ми, мале, дре'ите,
перено и не перено
и ново, мале, и ве'то,
кръпено и не кръпено.
Я ке се ма'на от ту'а,
да не ти гроза дворове,
да не ти груба синеве
и девет сна'и невенки,
и тия дребни дечица.
Яз от двора кога излезна,
чума в двори да улезне,
да ти умори, умори,
девет ти сина левенти
и девет сна'и невенки,
и тия дребни дечица,
и за мен каил да станеш!
Гьорги от двори излезна,
не ойде в гора зелена,
зверове да го изедат,
зверове йощ и врагове,
тук' ойде поле широко.
тамо е Гьорги спечелил
хиляда петстотин гроша,
пе'десет вакли овнове,
па сакал дома да иде
стара си майка да виде.
Ойде Гьорги у дворове,
а клета му майка кука,
кука како кукувица
и на майка си говори.
Не я рече: - Стара майко!,
он я рече: - Стара бабо!
Кукаш како кукувица,
има ли место за мене,
за мойте вакли овнове?
Баба му вели говори:
- Мини, мини, туги юнак,
имаме место широко,
имаме двори широки;
язе имах девет сина,
девет сина, девет сна'и
и девет малки дечица,
десето Гьорги грозниче;
сама си Гьорги изпади',
зверове да го изедат,
зверове йоще врагове,
ама сега и за него
майка е каил паднала.
Кога он от двор излезна,
чума у двори улезна,
та ми умори, умори
девет ми сина левенти,
девет ми сна'и невенки
и девет мажки дечица.
Тогай се Гьорги покажал:
- Язе сум Гьорги грозниче,
твоето дете десето!
Тогай се майка сетила,
оти е дете падила,
дете десето грозниче
и е за Гьорги грозниче
после си каил станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010