|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала мама, имала,
до девет сина левенти,
десетия - Гьорги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорге, от тука
да не ми грозиш дворите,
дворите и калдаръмите.
Гьорги на майка си продума:
- Къде, ма мамо, да ида,
като съм малък и глупав
и хем пътищата не зная?
Майка му му дума:
- Я иди горе из Добруджа,
Добруджа, пуста Козлуджа,
дано се, майко, изгубиш,
зверове да те разкъсат,
назад да се не завърнеш.
Гьорги майка си пак дума:
- Я ми дай, майко, дрешките,
дрешките, ямурлука
да ида горе из Добруджа,
дано са, майко, изгубя,
зверовете да ме разкъсат.
Да даде Господ, дай, Боже,
от тука като изляза,
черната чума да влезе,
да мори, майко, да мори,
девеття сина левенти,
а тебе, майко, да остави
за мене каил да станеш
и за мене да ти домилее.
Като и каза, замина,
че отиде горе в Добруджа,
че седя малко ли, много ли,
та спечели девет хиляди
и петстотин вакли овнета.
А черната чума навлязла,
морила, що изморила
и девеття сина левенти,
само майката останала,
за Гьорги каил станала.
Гьорги чираци думаше:
- Чираци, верни ратаи,
бързо стадото карайте,
в нашето село да идем
при мойта стара майчица.
Като в селото стигнали,
край тяхна порта минали,
на порта стои бабичка,
цялата в черно облечена.
Гьорги бабичка продума:
- Има ли място за нази,
за нази и за стадото
у вас да пренощуваме?
Тя ги в къщата пуснала,
като у тях нощували,
бабичка дума на Гьорги:
- Девет сина си имах,
ала ги чумата измори,
десетия - Гьорги Грозния,
за него каил съм станала.
- Бабичко, стара майчице,
аз съм твоя Гьорги Грозния.
Летница, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|