* * *

Георги Грозника

Имала е мама, имала,
дор девет сина хубави,
десети - Георги Грозникът.
Мама на Георги думаше:
- Махни се от тук, Георги ле,
да ми не грозиш къщите
и девет сина хубави..
Георги на мама думаше:
- Къде да ида, мамо ле,
като съм малък и глупав
и пътища не зная,
пътища и черни друмища?
Мама на Георги думаше:
- Да идеш, мама, да идеш
из гори, из планини,
назад да се не връщаш,
да ми не грозиш къщата
и девет сина - соколи!
Георги се много натъжи,
натъжи, още нажали,
че си взе яморлучето
и си навън вече излезе,
и си люто Георги прокълна:
- Аз като от тук излезя,
черна чума да влезе -
всичко из двора да умори
и девет сина - соколи,
само майка ми да остане,
за мен хаир да стане!..
Ходил е Георги, скитал е,
чиракувал девет години,
спечелил десет хиляди,
прекупи стадо голямо
и двама млади чираци -
стадото му да прекарат.
През тяхното село минават.
Спира пред тяхната порта
и си бабичка съглежда,
самотна, още сирота,
на гърди ръце скръстила.
Георги на бабичка продума:
- Имаш ли място за мене,
за мене и за говеда,
ази си от път закъснях?
Бабичка жално продума,
продума, още заплака:
- Място си имам, момко ле,
но близки хора си нямам...
Имах си, момко, имах си,
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозникът.
Аз го от тук прогоних.
Откакто от тук излезе,
черна чума тук влезе
че умори, момко, че тръшна
дор девет сина хубави,
дор девет сина левенти...
Георги си още аз чакам,
за него хаир аз станах!
Георги си тихом въздъхна
и си на бабичка продума:
- Недей да плачеш, бабичко,
ази съм Георги Грозникът...
Тогава го е майка познала.
Като го е майка познала,
сина си силно прегърна,
в ръцете му издъхнала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010