|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала мама, имала
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георге, от тука,
да не ми грозниш дворето
и деветтях сина левенти.
Георги мама думаше:
- Къде, мари, мале, да ида
като съм малък и глупав
и пътищата не зная?
Мама на Георги пак дума:
- Махни се, Георге, от тука,
в пусти гори да идеш,
зверове да те изядат,
назад да не се връщаш.
Георги мама пак дума:
- Я ми дай, мамо, да изляза.
Ах, че си Георги излезе
и се с другари събира,
че в Добруджа отидоха.
Ходил е Георги, скитал е
тъкмо ми девет години,
че си Георги спечели дор
девет хиляди грошове
и петстотин вакли овнета,
че му на Георги домъчня,
за неговата стара майчица
и решава назад да се върне,
че си Георги подбира
петстотин вакли овнета,
че си в селото влиза
и си край тях минава.
Майка му на порти стоеше
с черна кърпа забрадена.
- Добър вечер, стара бабичко!
Има ли място за мене
и за петстотин вакли овнета?
- Място има, широко
и за тебе, и за овчици.
Аз имах девет сина левенти,
ази си Георги изпъдих
да не ми грози дворете
и деветте сина левенти.
Като Георги излезе,
чумата в дворето влезе
и си синове умори.
Ази самичка останах
и за Георги каил станах.
Я, мале, майко, не плачи,
ази съм Георги Грозника!
Килифарево, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|