* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала,
дор девет сина левенти
десети Георги грозния.
Храни го майка, гледа го
та си ми малко порасна,
станал на девет години,
майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, оттука,
дворове да ми не грозиш,
синове да ми не дразниш.
Георги на майка думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав,
пътищата, майко, не зная,
пътищата, още друмищата,
зверовете ще ме покъсат...
- Махай се, Георги, по скоро,
дано те звери разкъсат,
та да ми, Георги, не грозиш,
дор девет сина левенти
и девет снахи хубави,
и девет дребни внучета.
Георги на майка продума:
- Я ще си, майко, излеза,
но дано влезе чумата,
синовете да ти измори
и хубавите снахички,
и девет дребни унуци!
Ти само да си останеш,
сама като кукувица,
и азе да се завърна,
та да те мамо, догледам...
Господ бил близо та го чул -
влезнала чума мория,
та всичко живо измори,
само остава майка му.
Та доде Света събота,
тя на гробища отива,
на всички гробове плачеше,
на всички гробове казваше,
че не знае гроба на Георги
за него й е най-мило,
най-мило, още най-свидно.
Георги си далеч отиде
па се е ратай хванал.
Дълги години печели,
много си пари спечели,
големо стадо накупи
и го за село покара.
Щом кат в село отиде,
що да види млад Георги -
дворове в трева обрасли,
зидове се съборили.
Георги на порти отиде
и на портите повиква:
- Има ли хора в таз къща,
да излязат, да ми помогнат,
стадото да си преберем?
Майка му на порти излязла
и по гласа го познала,
с двете го ръце прегръща
и се с душа разделва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010