* * *

Георги Грозника

Имала макя, имала,
имала девет синове,
десети Гьорги най-малък,
най-малък Гьорги, най-грозен.
Макя на Гьорги говоре.
- Сину Гьоргийо, Гьоргийо,
махни се, сино, оттука.
дворове да ми не грозиш,
дворове, още синове
и девет снахи будински,
и нийни малки дечица.
Гьорги на макя говоре:
- Мале ле, стара мале ле,
къде да ида, мале ле,
като съм още мъничок,
мъничок, мале, глупавчек,
като пътища не зная,
пътища, още друмища?
Макя на Гьорги говоре:
- Я иди, Гьорги, я иди,
я иди гори зелени,
зверове да те изедат,
зверове, още гадове.
Гьорги на макя говоре:
- Мале ле, стара мале ле.
я дай ми, мале, дрешките,
дрешките неопранките,
ямурлука неокърпен,
Дала му майка дрешките.
На Гьорги жалко дожале,
та си у земня погледна,
и градом сълзи пороньи,
и се на бога помольи:
- Боже ле, мили боже ле,
да дадеш, боже, да дадеш,
я ка низ двори излезна,
чумата в двори да влезне,
да трие чума, да мори,
та сите да ги измори,
сал майка ми да остане,
за мене каил да стане.
Гьорги низ двори излезна,
чумата в двори влезнала,
та трила чума, морила,
та сите ги изморила,
сал майка му останала,
за Гьорги каил станала.
Гьорги пътища намери,
па слезе долу в Добруджа,
Добруджа, още Козлуджа,
тамо се ратай уцани
девет иляди грошове,
иляда вакли овнове.
Девет е годин слугувал,
пак се е назад завърнал,
във техно село отишел.
На пътя седи майка му.
Гьорги й тихо говоре:
- Бабо ле, стара бабо ле,
има ли место за мене,
иляда бройни грошеве,
петстотин вакли овнове.
Майка му жално заплака,
па си на Гьорги говоре:
- Имам си двори широки.
И я съм, синко, имала
до девет сина левенти,
десети Гьорги най-малък.
- Язе съм, мамо, сино ти,
дето ме, мамо, изпъди!
И майка му го прибрала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010