* * *

Георги Грозника

Имала й, мама имала й,
дор девет сина левенти,
левенти много хубави,
десети Георги грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да не ми грозиш дворите
и деветте сина левенти!
Георги на мама си дума:
- Я дай ми, мамо, я дай ми,
дрехите и ямурлучката,
да ида, мамо, да ида
в пуста гора да ида
дано ме зверове изядат,
и на тебе, мамо, олекне!
Георги от къщи излезе.
Като си сред двори тай стигна
и си на майка продума:
- Мале бе, стара майчице,
като от двори изляза,
чумата, мамо, да влезе!
Да мори, мамо, да тръшка,
дор девет сина левенти
и девет снахи все млади,
и още девет внуци.
Самичка, мамо, да останеш
и за мен каил да станеш!
Че стана Георги, отиде
долу ми в равна Добруджа.
Там се той аргатин хвана.
робува той, слугува,
цели ми девет години.
Голямо е стадо развъдил
и много пари спечелил,
а че си Георги досетил
назад да се върне
при свойта клета майчица.
А че си стадо подкара,
подкара, в село отива.
Като си сред село отиде
пред техни двори той спира,
и си на порти поклопва,
поклопва още потропва.
Негова стара майчица,
тя му на порти отвори.
Георги на майка думаше:
- Бабичко, стара бабичко,
имаш ли място за мене
за мене и за стадото?
Мама на Георги думаше:
- Пътниче, сладкодумниче,
за тебе място аз имам,
за стадото подслан си нямам.
Девет сина съм имала
и девете сина загинаха.
Десети Георги грозния,
аз го далече пропъдих....
Георги на мама си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
аз съм твой Георги грозния,
дето ме в гора изпрати
дано ме изядат зверовете.
Тогаз го майка познала,
жива го тя прегърнала
и мъртва падна, издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010