* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
дор девет сина хубави,
десети - Гьорги Грозния,
най-малък Гьорги, най-глупав.
Майка на Гьорги думаше:
- Синко ле Гьорги, Гьорги ле,
мани се, синко от дома,
да ми дворовите не грозиш,
дор девет сина левенти
и девет снахи хубави.
Гьорги на майка думаше:
- Къде да ида, мале ле,
коги съм малек и глупав
и пътищата не зная,
ще се из света загубя
и влъци ше ма изедат.
Майка му дума говори:
- Мани се, Гьорги, мани се,
мани се веке от тука,
иди у гора зелена
да те зверове изедат,
аз имам девет синове
щем лесно да те пожалим.
Гьорги си майка помоли:
- Я дай ми, мале, я дай ми,
дрешките, мале, ветите,
от тука да си излазям
на пътя на кръстопътя,
къде ми очи погледнат,
натам ша тръгна да въря,
кога от двори излея,
да даде Господ, да даде,
чумата у дома да влее,
синове да ти измори,
дор девет сина хубави
и девет снахи край тебе,
каил за мене да станеш,
за мене - Гьорги Грозния,
за да те, мале, погледам
на тойте стари години.
Па стана Гьорги, па стана,
събра си Гьорги дрешките,
дрешките вети, непрани,
дребни си сълзи порони
и на пътя изляа,
а пътя, на кръстопътя.
Чуди се Гьорги, мае се,
на коя страна да иде,
че тръгна Гьорги да иде
в Котел при овчарите,
овчарче ми се оцани
и девет годин слугува
на един ми ти овчарин.
Много е пари спечелил,
купи си Гьорги, купи си,
до сто ми вакли овньове,
до петстотин ми овчици,
нацани Гьорги овчари
и на овчари говори:
- Девет съм годин излеял
от дома ми, от бащине,
за дома нищо не зная,
за девет братя хубави
и мойта стара майчица,
айде да одим на село
у бащини ми дворове,
там да си стадо вкараме,
че има паша зелена
и бистра вода студена.
Овчари го послушали,
тръгнали, та са вървяле,
кога са дома стигнали,
цяла неделя минала,
тъмно е време станало,
Гьорги на порти почука,
почука, още повика,
изляла стара бабичка,
Гьоргива стара майчица,
Гьорги и дума продума:
- Има ли, бабо, у вази
място за мойте овчаре
и за стадо ми голямо?
- Имам си, синко, имам си,
имам си място широко
за стадо и за овчари.
Па си портите отвори,
та вкара Гьорги стадото
и са пред къщи седнале,
седнале и раздумале,
Гьорги си майка запита:
- Бабо ле, стара бабичко,
защо си сама остала,
нямаш ли синове, внуци,
нямаш ли снахи хубави?
Бабичка дума на Гьорги:
- Имах си, сине, имах си
дор девет сина левента,
левента сина хубави,
десети - Гьорги най-малък,
най-малък Гьорги, най глупав,
най-глупав Гьорги, най-грозен.
Малечек още кат беше,
ми из къщата избега,
та стана девет години
абер не ми е провождал,
ако е Гьорги живичък,
абер щеше да ми прати,
та да го майка дочака,
да не го на живот не мисли.
Стали са девет години
девет ми сина измреа
и девет снахи хубави,
девет години жалея,
девет съм сина видела,
видела, че са умрели,
девет съм гроба ровила,
ровила и заровила,
девет помена правила,
а Гьорги не съм видела,
не смея помен да правя,
нали е Божком грехота
помен на жив да се праи.
Тогиз се Гьорги продума:
- Мале ле, стара майчице,
не ме ли, мале, познаваш,
аз съм ти, мале, аз съм ти,
аз съм ти Гьорги Грозния,
дека ме, мале, пропъди
зверове да ме разкъсат,
да не ти седя на двори,
да не ти грозя синове,
девет синове левенти
и девет снахи хубави.
Знеш ли, мале, помниш ли,
кога из двори излязох
със мойте дрешки непрани,
каква ти дума изрекох -
за мене каил да станеш,
да чакаш и да ме дочакаш,
да гледаш, да ме изгледаш,
че и аз човек съм станал,
каза ми, че съм бил грозен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.