* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
девет сина левенти,
левенти твърде хубави,
десети е Георги грозника.
Георгиевата стара майчица,
тя си на Георги думаше:
- Махни се, Георги, оттука,
да не ми грозиш дворите
и деветтях сина левенти,
и техните дребни дечица.
Георги попита майка си:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав
и пътища не зная, мамо ма?
Георгиевата майка думала:
- У пусти гора да идеш,
да те зверовете изядат,
да се от света изгубиш,
да не ми грозиш дворовете
и девете сина левенти,
и техните дребни дечица!
Георги майка си дума:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките, яморлучето,
аз ще се махна от тука,
да даде Господ, мамо ле,
като от двори изляза,
чумата в двора да дойде,
да ти дворите опусти
и да ти синове умори,
самичка, мамо, да останеш,
и за мене каил да станеш.
Заплакал Георги и тръгнал.
Като от село излезе
и Георги другари намери,
те отиват долу у Добруджа
и Георги с тях замина,
в Добруджа, село Козлуджа.
Там се Георги представил,
девет години слугувал,
двеста хиляди спечелил
и двеста хиляди грошове има,
петстотин вакли агнета.
А че е Георги поискал
назад да се завърне
и при майка си да иде,
че майка е веднъж на света.
Тръгнал е Георги, отишал,
самичък край тях минава,
на пътя седи майка му,
майка му не го познала.
Георги майка си продума:
- Добър ден, стара бабичко!
Има ли място за мене,
за петстотин вакли агнета?
Георгиева майка продума:
- Аз имам място широко
за хиляда вакли овнета.
И аз съм, синко, имала
дор девет сина левенти,
десетия Георги изпъдих,
аз сама Георги изпъдих,
да не ми грози дворове
и деветтях сина левенти...
Откак е Георги излязал
двора е пуст и запустял,
синове ми измряха,
сама съм, синко, останала,
за Георги каил станала,
где да е Георги да дойде!...
Георги майка си продума:
- Не плачи, мамо, не тъжи,
че аз съм Георги грозника,
мали знаеш, стара момо ле,
брат брата си да намрази,
майка сина си да изпъди -
и Господ каил не става.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012