* * *

Георги Грозника

Чувала майка, гледала
до девет сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
недей ми грози синове,
синове още снахите
и техни дребни дечица.
Георги на майка думаше:
- Къде я, майко, да ида,
като съм още мъничък,
мъничък и малолетен
и нигде пътя не зная?
Майка му дума, говори:
- Махвай се, махвай от тука!
Георги из двори излиза,
майка си люто кълнеше,
щом й из двори излезе:
- Черната чума да влезе,
синове да ти измори,
синове, още снахите
и техните дребни дечица,
каил за мен да останеш,
дето ме, майко, пропъди!
Георги из двори излезе
и се с другари събра
и си далече отиде
в това село Бозлужа,
там се Георги приценил,
девет хиляди грошове
и петстотин вакли овнове.
Като си Георги помисли
към село да се завърне,
мили родове да види,
вървял е Георги, вървял е,
в тяхното село пристигнал,
край техни вратник запира,
майка му отпред седеше,
дребни си сълзи ронеше.
Георги си майка запита:
- Бабо ле, стара бабичко,
има ли къде да пренощувам
с петстотин вакли овнове?
Майка му плаче, говори:
- Има ле, синко, има
има двори широки,
има и къщи високи,
но са в пелин обрасли.
Георги си майка запита:
- Бабо ле, стара бабо ле,
защо ми плачеш, говориш?
- Аз имах девет синове,
десети - Георги Грозния;
ази го, синко, пропъдих,
да ми не грози синове,
синове, още снахите
и техни дребни дечица.
Като си Георги излезе,
мене ме люто прокълна:
"Черната чума да влезне,
синове да ми измори!"
Както ме Георги кълнеше,
клетвата му се сбъднала,
черната чума влезла,
та ми синове измори,
синове, още снахите
и техни дребни дечица
и каил за него останах,
дето го, синко, пропъдих.
Както му плаче, говори,
Георги на майка продума:
- Майко ле, стара майчице,
аз съм твой син Георги Грозния,
дето ме, мале, пропъди.
Както и Георги говори,
тя се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.