|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала майка девет сина левенти,
десети - Георги Грозника.
Майка на Георги думаше:
- Напусни ми, Георги, къщата
да ми синове не грозиш!
Като Георги от къща излезе,
черна чума влезе,
девет сина измори.
Георги на гурбет отиде
с още други чобани,
голямо ми стадо спечели
с още двама овчари,
ала му Георги домъчня
за неговите девет братя.
Стадо си Георги покара
с негови двама овчари,
на бащини двори докара.
Майка му на вратник седеше,
Георги при нея пристъпи:
- Има ли, бабо, къде да нощуваме
с мойто стадо голямо
и мойте двама овчари?
Баба си на Георги думаше:
- Има място за всички.
Тогаз ги Георги попита:
- Имаш ли, бабо, синове?
- Имах, мамо, девет сина,
десети - Георги Грозника,
аз го, мале, изкарах,
синове да не грози,
като Георги изкарах,
черна чума влезе,
девет ми сина измори,
ази сама останах.
Тогава Георги продума:
- Можеш ли да ме, мамо, познаеш?
Ази съм Георги Грозника.
Тогава майка го прегръща,
в прегръдки му пада, умира.
Хайредин, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|