* * *

Георги Грозника

Чувала майка, гледала
до девет сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Ала го майка намрази,
намрази и си на Георги думаше:
- Махни, се Георги, от тука
да ми дворите не грозиш.
Георги на майка си думаше:
- Къде, майко, да ида
като съм още мъничък,
мъничък, мамо и глупав,
пътища, мамо, не зная,
пътища и царски друмища?
- Я иди, Георги, я иди,
я иди в гора зелена
дано те хали изядат,
дано те, мама, не виждам.
Тръгна си Георги разплакан
и на майка си думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешката,
дрешката, ямурлучето.
Щом си, мамо, излезнем
черната чума да влезе
да ти дворове запусти.
Че тръгна Георги, излезна,
долу в Добруджа отиде
там се е овчар спазарил,
че седе Георги слугува
цели ми двайсет години.
Много е стадо развъдил
много е пари спечелил.
Тогаз си Георги намисли
наназад да се завърне
в бащини двори да иде.
Като си порти потропа
стара е майка излезла,
излезла не го е познала.
Георги на майка думаше:
- Има ли место за мене,
за мене и за стадото?
- Пътниче, кално друмниче,
аз немам место за тебе,
за тебе и за стадото
за тебе и за стадото
и немам нийде никого.
Тогаз и Георги разказа,
че той е Георги Грозния.
Жива го майка прегърна,
а мъртва падна издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.