|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Родила майка дор девет сина,
дор девет сина левенови,
десети Георги Грознийо.
Майка на Георги думаше:
- Мани се, мани, Георги, от тука,
да ми не грозиш дворето,
и девет сина левена,
десети - тизе грознийо!
Георги на майка думаше:
- Мале, мила мале, къде да ида,
като съм дете мало-малено,
мене зверове по пъто ке ме изедат?
Майка на Георги думаше:
- Мани се, мани, Георги от тука,
да ми не грозиш девет сина.
Георги на майка продума:
- Мале, мила мале,
собери ми, мале, дрехите,
да се махна язе от тука,
да ти не гроза девет сина,
девет сина левенови.
Стана майка, собрала дрехите.
Взе си Георги дрехите
и от двори излезна,
и дробни съзи зарони:
- Боже, мили Боже, къде да ида,
като съм дете мало-малено,
мене зверове по пъто ке ме изедат?
Тръгна Георги през селото
и седна на крайо на селото,
и там е Гьорги заплакал.
Отгоре идат кираджии
и на Гьорги говореа:
- Защо си, мало дете, плачеш тука?
- Защо ме майка напъдила!
Майка родила девет сина,
аз съм десетио, Георги Грознийо
и ме е майка напъдила,
да й не грозя девет сина,
девет сина левенови.
Кираджии го върлиха на конето.
- Айде, Георги, ке те караме,
в нашето село богато,
ке ни пасеш конете,
с назе ке те караме.
И си го откараха с кираджии,
и им пасъл Георги конето,
и раснало и пораснало,
и сградил девет дюкяна,
и си помисли Георги
за девет брата левени
и за негова стара майка.
Та си ойде Георги в нивното село,
като отишел Георги в нивното село,
майка му в среди двори седи,
дробни съзи рони.
Георги вели, говори:
- Мари, бабо, стара бабо,
защо си, бабо, дробни съзи рониш,
нямаш ли тайфа синове?
Она му отговори:
- Имах си, синко, имах
девет сина левенови,
десетио Георги Грознийо,
ама го е майка напъдила,
да ми не грози дворите
и девет сина левенови,
та го язе напъдих.
Църна чума влезна,
та ми изтри девет сина,
девет сина левенови,
и ми изтри до девет снахи,
девет снахи, девет внучета...
Отговори Георги Грознийо:
- Язе съм, майко, Георги Грознийо,
щото си ме тизе напъдила.
И тогай майка Георги прегърнала,
прегърнала, Богом душа дала.
Гореме, Санданско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|