|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала майка, имала,
до девет сина левенти.
Майка на Гьорги думаше:
- Майни са, Гьорги, от тука
да не ми грозиш дворите
и моите сина левенти,
и техните дребни дечица.
Гьорги на майка думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав?
Майка на Гьорги думаше:
- В пусти гори да идеш
дано те вълци изедат
да не ми грозиш дворите
и моите сина левенти,
и техните дребни дечица.
Гьорги на майка думаше:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките неопранките,
като из двори излезна
чумата в двори да влезе
синове да ти измори
и техните дребни дечица;
дворите да ти запусти,
самичка, мамо, да останеш
и за мен каил да станеш.
Заплака Гьорги и тръгна.
Като на пътя излезе,
Гьорги другари намери,
че отиват в Добруджа,
Добруджа село Козлуджа,
със тях си Гьорги заминал
и там се той безценил.
След девет години
спечелил девет 'иляди гроша,
петстотин вакли овнета.
Поискал Гьорги да се върне
при неговата майчица,
че е веднъж майка на света.
Пътувал Гьорги три дена,
три дена и три нощи.
Вечерта Гьорги пристига
на пътя седи бабичка,
неговата стара майчица.
Гьорги и продумал:
- Добър вечер, стара бабо,
има ли място за мене
и за моите вакли овнета?
- Има място, синко, широко.
Имала съм си, имала
до девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Аз си Гьорги изгоних
да не ми грози дворите
и мойте сина левенти,
и техните дребни дечица.
От ка ми Гьорги излезе
чумата в двори ми влезе,
синовете ми измори,
самичка ази останах,
за Гьорги си каил останах.
Гьорги на майка думаше:
- Не тъжи, майко, не плачи,
че аз съм Гьорги Грозния
и Господ каил не ставам
майка сина си да изпъди,
и брат брата си да намрази.
Долни Дъбник, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|