* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина левенти,
левенти, твърде хубави,
десети - Гьорги Грозния.
Мама на Гьоргя думаше:
- Махни се, Гьорге, от тука,
да не ми грозиш дворито
и девет сина левенти!
Гьорги мама си попита:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная.
Мама на Гьоргя думала:
- У пусти гори да идеш,
зверове да те разкъсат,
от света да се очистиш!
Гьорги пак мама думаше:
- Я ми дай, мамо, дрехите,
дрехите неопраните,
аз ще се махна от тука,
да не ти грозя дворито.
Да даде Господ, майно ле,
аз като от тук изляза,
черната чума да влезе,
да мори, мамо, да тръшка,
девет ти сина да измори,
самичка, мамо, да останеш,
за мене каил да станеш!
Заплака Гьорги и тръгна.
Той кат' от село излезе,
Гьорги другари намери,
отиват долу в Добруджа,
във пусто село Козлуджа,
и Гьорги със тях отива.
Там се е Гьорги приставил,
девет години слугувал,
девет хиляди спечелил,
девет хиляди грошове
и петстотин вакли овнета.
Ах, че е Гьорги намислил
наназад да се завърне,
да иде майка да види,
че майка й веднъж на света.
Намислил Гьорги и тръгнал,
напълни торба със злато,
помами стадо голямо,
вървял е три дни и три нощи,
край тяхно село минава.
Накрай селото къщичка,
я пред къщичка портичка,
я на портичка бабичка.
Гьорги майка си познава,
познава и я попита:
- Добър ден, стара бабичко,
имаш ли място за мене
и за мойто стадо голямо
у вази да пренощувам?
Бабичка дума пътниче:
- Аз имам място тукана
за тебе и за стадото.
Ази съм, синко, имала
дор девет сина левенти,
левенти, твърде хубави,
десети - Гьорги Грозния.
Самичка Гьорги изпъдих,
да не ми грози дворито.
Щом като Гьорги излезе,
черната чума навлезе,
че мори чума, че тръшка,
девет ми сина умори,
равни ми двори опусти,
самичка съм останала,
за Гьорги каил станала.
Де да е Господ да даде -
въвкъщи да се прибере!
Тогаз се Гьорги обади:
- Не тъжи, майко, не плачи,
че аз съм Гьорги Грозния!
Нал' знаеш, стара майчица -
брат брата си да намрази,
майка сина си да изпъди,
сам Господ каил не става!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.