* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й,
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, от тука,
да ми не грозиш дворове,
да ми не срамиш синове!
Гьорги му бално добалня,
че стана Гьорги, излезе
и на майка си думаше:
- Аз от таз къща излизам,
чумата вкъщи да влезе,
та да ти, майко, умори
дор девет сина левенти,
самичка да си останеш,
за мене каил да станеш!
Ходил е Гьорги, скитал е,
цели ми девет години.
Деветстотин овни спечелил,
та че се Гьорги завърна
на бащини си дворове.
На порти чука и рука:
- Яла ми, бабо, отвори
да си те, бабо, попитам,
има ли място за мене,
за мене и за овните?
- Има си място за тебе,
за тебе и за овните,
и къща, и двори са празни...
Затвори Гьорги стадото
в бащините си дворове.
А га си влезе във къщи
много му е жално станало.
Гьорги на мама думаше:
- Майчо ле, не позна ли ме?
Аз съм ти Гьорги грозника,
дет го от къщи изпъди,
да ти не грози дворове,
да ти не срами синове!
Га зачу мама тез думи,
викнала гласа до небе,
ройнала сълзи до земя,
сина си Гьоргя прегреба!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012