* * *

Георги Грозника

Имала майка, чувала
до девет сина хубави
и десети - Георги Грозния.
Майка на Гьорги думаше:
- Мани се, сине, от тука,
дворове да ми не грозиш
и мойте мили синове!
Гьорги си майци думаше:
- Мале ле, мила майчице,
сбери ми, мамо, дрешките,
йоще съм, мамо, мъничък,
пътища, мамо, не знаем,
па че се, мамо, изгубим.
Майка на Гьорги думаше:
- Мани се, синко, от тука,
дзверове да те изеду!
Гьорги си дума уилно:
- Кига си, майко, излезнем,
църна чума да улезне,
синове камик да стану,
а снаете - църне куковице!
Побеже Гьорги, побеже,
тъкмо за девет године,
а ка се Гьорги повърну,
он си срете Тодорко,
Тодорко, негову снашицу.
Гьорги си Тодорко питуе:
- Невесто, море невесто,
има ли конак за мене?
Тодорка га у ижу увела,
а майка га не познала.
Гьорги си майку познал,
гю йе он запитал:
- Имаш ли, майко, синове?
Маката вика и дума:
- Я съм си, сине, имала,
до девет сина хубави
и десети - Гьорги Грозния.
Гьорги си грозни пропуди
синове други да не грози,
а ка си Гьорги излезе,
църна чума дома улезе,
остави чума след себе
девет сина - девет камика
и девет снае - девет куковице!
Гьорги си майци думаше:
- Мале ле, мила майчице,
ти ме, мале, не познаваш,
а я съм ти Гьорги Грозния!
Майки йе мука стануло,
извади майка ноженце,
та се у сърцето убоде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010