Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
до девет сина левенти,
десети Гьорги Грозника.
Майка на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, оттува
да ми не грозиш дворове
и деветина синове!
Гьорги му яце добалня,
та му се жално разплака,
нарами торба шарена
и още шалче червено,
че тьорна Гьорги, отиде
във чужда земя далечна.
Ага нахвон да излиза,
Гьорги на майка викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
ага оттува излезам,
след мене чума да влезе,
синове да ти измори,
дворове да ти ошутнат,
за мене каил да станеш!
Лю га си Гьорги излезе,
чьорната чума си влезе,
та хи синове измори
и двори хи ошутнаха,
сама си майка остана.
Ходил е Гьорги, ходил е
цели ми девет години
по чужда земя незнайна.
Млого е стадо напасъл -
хиляда вакли овньове,
петстотин дребни шилета,
в кошове бели грошове.
Че стана Гьорги да върви
с негово стадо голямо
над тяхно село разтажно.
Ага е Гьорги отишъл
на бащини му дворове,
майка му седи на порти
със чьорна кърпа на глава.
Гьорги на майка викаше:
- Бабчу лю, мари хубава,
има ли място да преспя
с моесо стадо голямо,
с моисе вакли овчари?
Майка му си му викаше:
- Овчарю, млади стадарю,
дворисе ми са широки,
кощисе ми са високи,
ала са шути и празни.
И я си имах, овчарче,
до девет сина левента,
десети - Гьорги Грозника;
та си го него изпъдих
да ми не грози дворове
и девет сина левенти.
Гьорги ме люто прокълна,
та ми синове измряха
и двори ми ошутнаха -
клютвана ме е стигнала.
Тогав се Гьорги обади
и на майка си викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
я ти съм Гьорги Грозника!
Майка се чукна, припяса,
ясни си гласе пускаше
и жално Гьоргя молеше:
- Прости ми, сину, прости ми,
че ми сам яце греховна,
дето те тебе изпъдих!

 


Чепеларе, Асеновградско (Райчев-НПСР, № 88 - "Георги Грозникът проклева майка си").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.