|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала е мама, имала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорге, от тука,
да ми не грозиш дворите
и девет сина левенти,
левенти, много хубави.
Гьорги мами си думаше:
- Къде да ида, майно ле,
като съм малък и глупав,
пътища, майко, не зная,
пътища, царски друмища?
Мама на Гьорги продума:
- В далечни гори да идеш,
зверове да те изядат,
очи ми да те не гледат,
синове да ми не грозиш.
Гьорги мами си продума:
- Я ми дай, мамо, дрешките,
дрешките, ямурлучето,
в далечни гори да ида,
зверове да ме изядат.
Да даде Господ, майно ле,
като от тука изляза,
черната чума да влезе,
да измори девет синове,
самичка, майко да останеш,
за мене пишман да станеш.
Че стана Гьорги, замина,
девет е села изминал,
в десетото се е запрял,
там се е овчар пазарил.
Слугувал девет години,
спечелил десет юнета,
накупил вакло стадо
и го за село подкара,
и у тях си той го закарва.
Като край двори минава,
дворовете буренясали,
на пустош заприличали.
Гьорги на порти похлопа,
излязла е стара бабичка,
излязла, па го е не познала,
Гьорги мами си продума:
- Има ли подслон за мене,
за мене и за стадото?
Мама на Гьорги продума:
- Пътниче, кално друмниче,
нямам си подслон за стадо,
девет съм сина имала,
имала и заровила,
десети - Гьорги Грозния;
далеч го ази пропъдих,
зверове да го изядат,
сега самичка останах.
Гьорги мами си продума:
- Не ме ли мене познаваш,
това съм Гьорги Грозния.
Като го мама познала,
жива го майка прегърна,
а мъртва падна, издъхна.
Чавдарци, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|