|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала й мама, имала й
дор девет сина левенти
десети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
да ми дворите не грозиш.
Георги си сълзи пророни
и на майка си продума:
- Мамо ле, стара майчице,
къде ще, майко, да ида
кат си ме, майко, родила;
на коя врата ще ида.
Мама на Георги думаше:
- Махай се, Георги от тука.
Георги си дрехата взема,
сетни си сълзи пророни,
люто майка си прокълна:
- Мамо ле, стара майчице,
като си аз изляза,
чумата вкъщи да влезне,
да умори, мамо, до опусти
дор девет сина левенти,
за мене каил да станеш.
Георги си навън излезе,
далече се Георги забягна,
да го майка му не чува,
да й двора не грози.
Кат си от къщи излезе,
чумата вкъщи бе влезе,
че умори мама и опусти
дор девет сина левенти,
дор девет снахи хубави,
дор девет млади внуци.
Мама ги почна да рови,
всичките мама изрови,
самичка мама остана.
Па седна мама да плаче:
- Де да ми Георги да дойде
мама на него каил стана.
Минало девет години,
Георги богат бе станал,
спечелил стока и мъка,
през тяхно село минава,
на тяхна порта почукал
има ли място да преспи,
за него и за добитък.
Мама навънка излезе,
ала си Георги не позна,
викнала, та заплакала,
че имала мама, имала
дор девет сина левенти
десетият - Георги Грозния.
Като си Георги изпъдих
и той ме люто прокълна,
чумата вкъщи бе влезна
всичките, джанъм, помете
всичките, джанъм, изрових
само ми Георги остана,
ала не зная къде е.
За него каил бе станах
де да е Георги да дойде.
Бръшляница, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|