* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала,
дор девет сина - левенти,
десети - Георги Грозника.
Мама на Георги продума:
- Махни се, Георги, от тука,
да не ми синове грозиш
и младите им невести.
Георги на мама думаше:
- Мамо ле, стара майко ле,
като съм малък и глупав,
на чии порти да похлопам,
на чии врати да чукна?
Мама на Георги пак дума:
- Махни се, Георги, от тука,
да не те виждат очи ми!
Георги си сълзи зарони
и си на мама думаше:
- Я дай ми, мамо, ризките,
ризките, мамо, непрани
и ще се махна от тука.
Но помни, майко, запомни,
дано Господ да ти даде,
щом като ази излеза,
черната чума да влезе,
да влезе, да ти измори
дор девет сина - левенти,
се по гробища да ходиш,
да плачеш и да оплакваш.
Ах, че си Георги излезе...
Вървял е Георги, вървял е,
през девет села в десето.
Там си аргатин ценява.
Но като й Георги излязъл,
черната чума влезнала.
Морила й чума, морила й,
та ми й чума изморила,
дор девет сина - левенти.
Сама майка останала,
по гробищата да ходи,
да плаче и да оплаква,
Георгеви клетви стигнала.
Ходил е Георги, ходил е,
цели ми девет години.
Много е пари спечелил,
голямо стадо закупил.
Ах, че си Георги решава,
във село Георги да иде.
Че си стадото повежда
и си в селото отива.
Като си до тях отиде,
майка на порти стоеше.
Георги се при нея отбива
и си я тихо попитва:
- Може ли, бабо, може ли,
у вази да пренощувам,
с мойто стадо голямо?
Тогаз му макйка казала,
как е сама останала.
Георги си сълзи пророни
и на майка си продума:
- Нито съм, майко, овчарин,
нито съм, майко, аргатин,
най съм си Георги Грозника.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.