* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала
до девет сина левенти,
десетият - Георги Грозния.
Майка на Георги думаше:
- Мани се, Георги, от тука
да ми не грозиш синове
и девет мои снахици
с девет малки дечица.
Георги на майка думаше:
- Дека да ида, майчице,
като съм малък и глупав,
та и пътищата не зная?
Като из порти излеза,
черната чума да влезе,
девет синове да измори
и твои девет снахици
с девет малки дечица!
Георги из порти излезе,
черната чума навлезе,
всички у къщи измори.
Ходил Георги и скитал
цели ми девет години
и се за село упъти,
и си покрай тях мина.
Майка на порти седеше,
дребни ми сълзи ронеше.
Георги на майка продума:
- Бабо ле, стара бабо ле,
може ли у вазе да преспя
с мойто стадо голямо?
Майка на Георги думаше:
- Аз имах девет сина левента,
десетият - Георги Грозния.
Него го лошо прокълнах
да си от къщи излезе,
синове да ми не грози
и девет мои снахици
с девет малки дечица.
Кога Георги излезе,
всички у къщи измори,
мене ме само остави.
Тогаз се Георги обади:
- Майко ле, стара майко ле,
я съм ти Георги Грозния,
дето ти синове грозях!
Тогаз го майка прегърнала
и на земята паднала,
и се от душа разделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.