|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Роди майка девет милни сина,
родила ги на скапа година;
хурка прела, та ги е ранила,
разбой ткала, та ги облачила,
гергеф везла, та ги изучила,
сите девет на дукян турила.
Ка ги, море, редома раждала,
така ги е редома копала.
Од де дойде тая црна чума,
сите девет да си ги истрийе,
сал останал Димчо грозничаро.
И него го од дома испади:
- Е ти, Димчо, Димчо грозничаро,
да си станеш да си тизе бегаш,
да си тизе двори да не грозиш!
Та си станал Димчо грозничаро,
та си бегал у гора зелена.
Ка си девет чума ги истрила,
та си майка редома плакала:
- Ой ле Боже, ой ле мили Боже,
ка сам деца редома раждала,
од де дойде тая црна чума
сите девет да ми ги истрийе,
сал остана Димчо грозничаро,
и него сам од дома пъдила,
да ми оно двори не грознеет,
а са нема ни оно да дойде,
да ми дойде врата да затвори,
да попита, море, стара майка:
"Ой ле майко, ой ле стара майко,
дека ми са мои дввет братка,
дввет братка язе да си вида?"
Я майка му вели ем говори:
- Ой ле Димчо, ой ле грозен Димчо,
ти ми двори менека грозеше,
твои братя чума ги истрило,
само тизе си ми останало
и тизека, тебе да те чувам,
салте майка тебе да те гледа,
да те гледа, срце да претвара.
Берово, Малешевско - Македония (Пенушлиски, К. Малеш и Пиянец.
3, Малешевски фолклор. Скопjе, МАНУ, 1980, № 40 - "Роди майка девет милни
сина").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|