* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала й
дор девет сина левента,
десети - Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, оттука
да не ми грозиш дворито
с деветтях сина левенти!
На Гьоргя много домъчня
и на майка си продума:
- Къде да ида мър мале,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная!
Мама на Гьоргя думаше:
- Я иди, Гьорге, я иди
през тия гори зелени,
през тия води студени
да те зверове изядат!
Гьорги си тихо заплака
и на майка си продума:
- Я дай ми, мале, я дай ми
дрешките, ямурлучето;
аз ще се оттука бе махна,
но като, мале, изляза,
черната чума да влезе -
да мори, мале, да тръшка,
сама саминка да останеш,
за мене каил да станеш!
Като си Гьорги излезе,
черната чума там влезе.
Че мори чума, че тръшка,
майка му сама остана,
за него каил тя стана.
Че ходи Гьорги, че скита
в Добруджа, Кара Козлуджа,
спечели много имане,
че се назади повърна,
в село се Гьорги завърна.
Майка си на порти завари:
- Добър ти вечер, бабичко!
Има ли място за мене
и за моите вакли агнета?
Баба на Гьорги продума:
- Има бе, синко, има бе
и за още толкова имам.
И ази имах син Гьорги,
той се оттука пропъди;
като от дома излезе,
люта ме клетва прокълна -
той кат' оттука излезе,
черната чума тук влезе,
че мори чума, че тръшка,
сама саминка останах,
за него каил ази станах.
Тогаз я Гьорги прегърна
и на майка си продума:
- Ази съм, майко, ази съм
твоя син Гьорги Грозника,
дето ме, майко, пропъди!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.