* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука
да ми не грозиш дворове
и девет сина левенти.
Георги на майка думаше:
- Къде да ида, майчице,
като съм малък и глупав,
та пътищата не знам?
Мама на Георги думаше:
- Иди в гора зелена,
дано те вълци разкъсат,
дано се махнеш от тука.
Георги си сълзи порони
и си навънка излезе.
Другари на път тръгнали.
Георги дружина продума:
- Дружино верна, сговорна,
я постойте, почакайте
и аз със вазе да идем.
И си навътре влизаше,
и на майка си продума:
- Я дай, майко, дрешката,
да ти се махна от тука,
но дано като излезна,
черната чума да влезне,
да ти синове измори
и девет мили снашици.
За мен каил да станеш,
да станеш, да ме потърсиш,
но нигде да ме не найдеш.
Отишъл Георги в Козлуджа,
че се ценил ратай.
Девет години е стоял,
стоял е и е слугувал,
тежко имане спечелил -
петстотин вакли овньове
и едно конче алено.
И се е назад повърнал,
и е на порти потропал.
Отвътре се обадила
старата му майчица
и си на Георги думала:
- Чумо ле, чумо уморнице,
не стигнаха ли ти девет сина
и девет мили снашици,
и мене ли идеш да мориш?
Отвънка се обажда,
Георги на майка думаше:
- Бабо ле, стара бабичко,
има ли место за мене
и за петстотин овньове?
Баба на Георги продума:
- Имам, баба, имам.
Я съм си, баба, имала
девет сина левенти,
чумата ги измори,
къщата е празна и черна...
Тогава Георги продума:
- Немаш ли, бабо, некой друг?
- Имах си, бабо, имах си,
имах си Георги Грозния.
- Ако ли, бабо, тук дойде,
би ли го, бабо познала,
и би ли го пуснала,
че аз съм Георги Грозния?
Бабата се разплакала,
на Георги в крака паднала
и се на Георги молела:
- Остани, Георги, при мене,
да си наследиш сичкото.
Георги си е сбогом вземал
и си е по света тръгнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012