|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Георги Грозника
Имала майка имала
дор девет сина хубави,
десети Георги Грозника.
Гьоргьова майка думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
недей си грози братята.
Георги мале ле думаше:
- Къде да ида, мари мале,
като си пътища не зная.
Майка му пак му казва:
- Махай се, Георги, от тука.
Че стана Георги Грозника,
че си дрехите прибра
и като на пътя излезе,
на майка си тъй каза:
- Милинка моя, майчо льо,
като от двора излязла,
чумата у двора да влезе,
да вземе да тръшне
до девет братя хубави,
до девет братя мнозина,
мнозина, дор деветима.
Самичка, мале, да останеш,
самичка като кукувичка.
От село на село да ходиш,
от къща на къща да питаш,
къде седи Георги Грозника,
къде седи, къде му е къщата.
Както се Георги помоли,
тъй му Господ помогна:
От къщи Георги излезе,
чумата в двора влезе,
че взема братя мнозина
мнозина, дор деветима.
Самичка майка останала,
от село на село ходила,
от къща на къща питала,
къде седи Георги Грозника...
Аспарухово, Провадийско; на моабет (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|