* * *

Георги Грозника

Чувала майка, гледала,
до девет сина левенти,
десетият - Георги Грозния.
Нали майка девет души синове ожени
и девет снахи довела,
и девет малки внучета добила.
Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, оттука,
да ми не грозиш девет души синове,
девет мили снахици,
и девет малки внучета.
Георги на майка думаше:
- Къде ме, майко, разкарваш,
че аз съм малък, пътища не зная,
пътища и царски друмове.
Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, махни се
иди в гори пусти зелени,
дано те зверове изядат.
Георги нали из двори излиза
и в града Козлуджа отива.
Нали си Георги там намерил,
че се е слуга ценил за девет години.
Нали се Георги подире повърна,
та си взема дрешките,
кърпени, недокърпени и
прани недопрани.
Георги на майка думаше:
- Язе ти, майко, из двори излизам,
чума черна в двори да влезе,
девет ти сина да помори
и девет мили снашици,
и девет малки внучета,
широки двори, мамо,
пусти да останат.
Георги си из двора излезе
и в града Козлуджа отиде.
Като е Георги из двори излезъл
чумата в двори влезнала,
та девет сина поморва
и девет мили снашици,
и девет мили внучета.
Майката не й било жал
за девет сина левенти
и за девет мили снашици,
и за девет малки внучета,
най й било жал за Георги Грозния,
че го е малък разкарала.
За девет години Георги спечелва
деветстотин вакли овчици и
деветстотин вакли овнета.
Като се Георги в село повърна
със своето стадо вакло,
право си в общината отива
и кмета си жално пита:
- Кмете ле, селски управнико,
къде има двори широки,
тази вечер да преспя
с моето вакло стадо.
Кмета на Георги думаше:
- Питай къде е имало майка
с девет сина левенти и
десетия - Георги Грозния,
там има двори широки.
Като е тръгнал Георги
стадо му вървеше из улица в улица.
Нали Георги до дома стигна
майката на порти стоеше.
Георги на бабичка думаше:
- Бабо ле, старанечка,
имаш ли двори широки
да преспя с моето вакло стадо.
Бабичка дума на младо чобанче:
- Имаме двори широки,
нали са двори пусти останали.
Георги си стадо в двори притвори
и си в стая Георги влезнал.
Бабичка вечеря сложила,
нали са като двама вечеряли,
бабичка на младо чобанче думаше:
- Имала съм баба имала
до девет сина левенти
и десетия Георги Грозния,
и девет мили снашици,
и девет малки внучета,
Георги го ази изгоних,
като из двори излезе,
той ме люто прокле -
чумата в двори да влезе
девет ми сина помори,
и девет ми млади снашици,
и девет малки внучета.
Не ми е жалко, младо чобанче,
за девет сина левенти,
за девет мили снашици,
за девет малки внучета,
най ми е жалко за Георги Грозния,
че малък съм го, баба, разкарала
и не зная, дали е сега жив или мъртъв.
Младо чобанче на баба продума:
- Некъде Георги да видиш,
дали ще го, бабо, познаеш.
Баба на младо чобанче думаше:
- Ако го видим, че го позная.
Георги на баба думаше:
- Аз съм, бабо, Георги Грозния.
Като са се живи прегърнали
мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010