* * *

Свети Георги (светец / юнак / братя близнаци) и сура ламя

Испаднала страшна халетина,
халетина, змия троеглава,
троеглава, двоеопашка;
ми траяла до девет години,
заптисала до девет друмища,
та не могло нищо да замине.
Заптисала царското хазно,
три години цару хазно не отишло.
От царя ми голем ферман дошло,
у ферманот писмо ми пишуе:
- Да се найде некой добър юнак,
да убие страшна халетина.
Що дочуя два бракя овчари,
си наметная торби на рамена,
та си зеха стапчиня под мишка,
та кинисаха по рамни друмища,
овде-онде, дури у Царевград;
застанале на царевата порта
и на порти бракя извикаха:
- Чуете ли, царски чохадари!
Изпаднете, порти отворете!
Па влегоха в царските дворове,
се качиха цару на палати,
отдалеко селям му дават,
на царот му тихо говореха:
- Чуеш ли ни, ти честити царю!
ние сме си два бракя овчари,
ние кье фанеме страшна халетина,
ако ни дадеш бакшиш що сакаме.
Отговори цара Сулемана:
- Кье ви дадам, що кье да сакате.
- Ние сакаме зелена чаира,
тамо долу под Солуна града,
да ни я дадеш, наша да бъде,
оти сме два бракя овчари,
и имаме три хиляди овци,
да е наша за чед и пречеда,
да не сакаш спайлок от нас.
Лели царот каил ми се стори,
сал да фанат страшна халетина.
Що ми беха два бракя овчари,
наметнаха торби на раменя,
кинисаха по рамни друмове,
да сакаят страшна алетина.
Накачиха вишум у планина,
лели бракя сон ми ги навали,
та легнаха бракя да преспият,
та легнаха на зелена трева,
заспале бракя на една ръка,
у сонот лош сон ми сониле -
божем на сон църно кафе пиле.
Що ми беше по-малиот братец,
лели, у сон жално ми рипнало,
та се назад, лели, вратило,
не го видел брат му, дека спие.
Го остави си киниса жален,
си киниса низ гора зелена,
да си сака своя мила брата.
Лели турил пръстот си под език,
та ми свирна у гора зелена,
натема я страшна халетина,
що ми била близо у планина,
та що свирна она како него,
лели, оно брата си го стори,
лели, тогай оно ми отиде.
Лели, кога гледа оно от далеко,
тамо имало темно езеро,
кай изпадна страшна халетина.
Она имала, бракя, до три глави,
и ми имала, бракя, две опашки,
кай изпагя из темно езеро.
Що ми беше по-малиот братец,
що извади стап от под мишка,
та що махна он неколко пати,
що изкърши, желен, двете глави,
си се скърши оно стапченцето,
си го налапа от нозе нагоре.
Що ми беше по-малиот брат,
що извика оно со висок глас:
- Чуй ме, чуй ме, ти по-стари брате!
Дека да си, брате, овде да си,
оти ме поглътна църна халетина!
А що беше по-стари му братец,
у сонот оно гласи ми дочуло;
кога стана, от сон се разбуди.
Кога гледа, брата му го нема.
Лели, го разбра, он киниса.
Кога отишол близо до езеро,
кога гледа - страшна халетина,
го поглътна брата му до рамена.
Па си издигна желно стапчето,
та що махна он неколко пъти,
и й смачка и другата глава,
па я разцепи на две половини -
още живо брата си го извади.
Наметна я ямка на гушата,
я повлекоха по рамни друмища,
овде-онде, дури у Царевград.
Я изкачи цару на палати,
и на царот теслим я сториха.
Тогай царот чаири им даде,
им ги даде, нихни да бидят,
и спайлок да не им зимат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.