|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ерменлия-гидия (1. Жътварка и съпруг
Eрменлия)
Мен ме мама на българин не дава,
най ме дава Ермерлия гидия,
Ермерлия орач, копач в туй село.
Той не знай делник-празник кога й,
нито чиста свята, леле, неделя,
че ме прати у неделя да жена;
наведох се - слънцето изгряваше,
изправих се - слънцето залазяше.
Че погледнах горе, леле, нагоре -
отдолу иде Ермерлия гидия;
аз го мисля, че ми носи пълни торби,
че ми носи пълни торби с чист хляб
и ми носи пълна стомна студна вода.
Не ми носи пълни торби с чист ляб,
не ми носи пълна стомна студна вода,
не ме пита: "Гладна ли си, жедна ли?",
най ме пита: "Колко мегдан пожъна?",
най ме пита: "Колко кръстци пожъна?"
Аз ми жалба много мен дожеля,
че си викнах, че си, мамо, заплаках;
той ме гледа, че изви, мамо, с патрица,
че ми глава, мари мамо, откърши!
Емен, Великотърновско; хороводна (СбНУ 38, № 229 - "Женена
за друговерец"); Ермерлия (в диалекта "ирмирлия) - от Ерменлия; патрица
- патерица. Финалът е нелогичен - в останалите варианти е обратно: тъкмо невестата
му отсича със сърп главата (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|